опържвало

Речник на българския език

1. опържвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опържвало е производна форма на опържвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опържвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опържвало е производна форма на опържвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опържвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опържвало е производна форма на опържвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опържвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опържвало е производна форма на опържвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).