опълчения

Речник на българския език

1. опълчения — мн. ч.

опълчения е производна форма на опълчение (мн. ч.).

2. опълчения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

опълчения е производна форма на опълча (мин. страд. прич. м. р. непълен член).