опъвала

Речник на българския език

1. опъвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опъвала е производна форма на опъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опъвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опъвала е производна форма на опъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. опъвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

опъвала е производна форма на опъвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. опъвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

опъвала е производна форма на опъвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).