опъвал

Речник на българския език

1. опъвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опъвал е производна форма на опъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опъвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опъвал е производна форма на опъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опъвал — мин. деят. св. прич. м. р.

опъвал е производна форма на опъвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опъвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опъвал е производна форма на опъвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).