опушил е

Речник на българския език

1. опушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опушил е е производна форма на опуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опушил е е производна форма на опуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).