опушила

Речник на българския език

1. опушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опушила е производна форма на опуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

опушила е производна форма на опуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).