опулил е

Речник на българския език

1. опулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опулил е е производна форма на опуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опулил е е производна форма на опуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).