опулила

Речник на българския език

1. опулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опулила е производна форма на опуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

опулила е производна форма на опуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).