опули

Речник на българския език

1. опули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опули е производна форма на опуля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опули е производна форма на опуля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опули е производна форма на опуля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. опули — повелително наклонение, ед. ч.

опули е производна форма на опуля (повелително наклонение, ед. ч.).