опукало

Речник на българския език

1. опукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опукало е производна форма на опукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опукало е производна форма на опукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опукало е производна форма на опукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опукало е производна форма на опукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).