опряхте

Речник на българския език

1. опряхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

опряхте е производна форма на опра (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. опряхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

опряхте е производна форма на опра (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).