опряха

Речник на българския език

1. опряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опряха е производна форма на опра (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

опряха е производна форма на опра (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).