опрях

Речник на българския език

1. опрях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

опрях е производна форма на опра (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. опрях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

опрях е производна форма на опра (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).