опряло

Речник на българския език

1. опряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опряло е производна форма на опра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опряло е производна форма на опра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

опряло е производна форма на опра (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опряло е производна форма на опра (мин. деят. несв. прич. ср. р.).