опръстеняло

Речник на българския език

1. опръстеняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опръстеняло е производна форма на опръстеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опръстеняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опръстеняло е производна форма на опръстеня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).