опръстенил е

Речник на българския език

1. опръстенил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опръстенил е е производна форма на опръстеня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опръстенил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опръстенил е е производна форма на опръстеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).