опръстенил
1.
опръстенил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
опръстенил
е производна форма
на опръстеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
опръстенил —
мин. деят. св. прич. м. р.
опръстенил
е производна форма
на опръстеня (мин. деят. св. прич. м. р.).