опротивеел

Речник на българския език

1. опротивеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опротивеел е производна форма на опротивея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опротивеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

опротивеел е производна форма на опротивея (мин. деят. несв. прич. м. р.).