опротивеел
1.
опротивеел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
опротивеел
е производна форма
на опротивея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
опротивеел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
опротивеел
е производна форма
на опротивея (мин. деят. несв. прич. м. р.).