опростявал е

Речник на българския език

1. опростявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опростявал е е производна форма на опростявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опростявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опростявал е е производна форма на опростявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опростявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опростявал е е производна форма на опростявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).