опростеели

Речник на българския език

1. опростеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опростеели е производна форма на опростея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опростеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опростеели е производна форма на опростея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).