опростачела

Речник на българския език

1. опростачела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опростачела е производна форма на опростача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опростачела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

опростачела е производна форма на опростача (мин. деят. несв. прич. ж. р.).