опростачвало си

Речник на българския език

1. опростачвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

опростачвало си е производна форма на опростачвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. опростачвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

опростачвало си е производна форма на опростачвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. опростачвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

опростачвало си е производна форма на опростачвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).