опростачва

Речник на българския език

1. опростачва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опростачва е производна форма на опростачвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опростачва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опростачва е производна форма на опростачвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опростачва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опростачва е производна форма на опростачвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).