опримчвало

Речник на българския език

1. опримчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опримчвало е производна форма на опримчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опримчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опримчвало е производна форма на опримчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опримчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опримчвало е производна форма на опримчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опримчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опримчвало е производна форма на опримчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).