оприличил съм

Речник на българския език

1. оприличил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оприличил съм е производна форма на оприлича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. оприличил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оприличил съм е производна форма на оприлича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).