оприличил си

Речник на българския език

1. оприличил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оприличил си е производна форма на оприлича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оприличил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оприличил си е производна форма на оприлича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).