оприличило е

Речник на българския език

1. оприличило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оприличило е е производна форма на оприлича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оприличило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оприличило е е производна форма на оприлича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).