оприличила

Речник на българския език

1. оприличила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оприличила е производна форма на оприлича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оприличила — мин. деят. св. прич. ж. р.

оприличила е производна форма на оприлича (мин. деят. св. прич. ж. р.).