оприличало

Речник на българския език

1. оприличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оприличало е производна форма на оприлича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оприличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оприличало е производна форма на оприлича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).