оприличавал е

Речник на българския език

1. оприличавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оприличавал е е производна форма на оприличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оприличавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оприличавал е е производна форма на оприличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оприличавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оприличавал е е производна форма на оприличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).