опрела

Речник на българския език

1. опрела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опрела е производна форма на опреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опрела — мин. деят. св. прич. ж. р.

опрела е производна форма на опреда (мин. деят. св. прич. ж. р.).