опрашил

Речник на българския език

1. опрашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опрашил е производна форма на опраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опрашил — мин. деят. св. прич. м. р.

опрашил е производна форма на опраша (мин. деят. св. прич. м. р.).