опрала

Речник на българския език

1. опрала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опрала е производна форма на опера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опрала — мин. деят. св. прич. ж. р.

опрала е производна форма на опера (мин. деят. св. прич. ж. р.).