опразнило

Речник на българския език

1. опразнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опразнило е производна форма на опразня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опразнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

опразнило е производна форма на опразня (мин. деят. св. прич. ср. р.).