оправяло е

Речник на българския език

1. оправяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оправяло е е производна форма на оправям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оправяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оправяло е е производна форма на оправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оправяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оправяло е е производна форма на оправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).