опошлил е

Речник на българския език

1. опошлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опошлил е е производна форма на опошля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опошлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опошлил е е производна форма на опошля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).