опознал е

Речник на българския език

1. опознал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опознал е е производна форма на опозная (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опознал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опознал е е производна форма на опозная (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).