опозна

Речник на българския език

1. опозна — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опозна е производна форма на опозная (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. опозна — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опозна е производна форма на опозная (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).