оповръщала

Речник на българския език

1. оповръщала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оповръщала е производна форма на оповръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оповръщала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оповръщала е производна форма на оповръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. оповръщала — мин. деят. св. прич. ж. р.

оповръщала е производна форма на оповръщам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. оповръщала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оповръщала е производна форма на оповръщам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).