оплюл съм

Речник на българския език

1. оплюл съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оплюл съм е производна форма на оплюя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. оплюл съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оплюл съм е производна форма на оплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).