оплюл си

Речник на българския език

1. оплюл си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оплюл си е производна форма на оплюя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оплюл си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оплюл си е производна форма на оплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).