оплюл е

Речник на българския език

1. оплюл е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплюл е е производна форма на оплюя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оплюл е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплюл е е производна форма на оплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).