оплюли

Речник на българския език

1. оплюли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оплюли е производна форма на оплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оплюли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оплюли е производна форма на оплюя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).