оплюла

Речник на българския език

1. оплюла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оплюла е производна форма на оплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оплюла — мин. деят. св. прич. ж. р.

оплюла е производна форма на оплюя (мин. деят. св. прич. ж. р.).