оплюл

Речник на българския език

1. оплюл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплюл е производна форма на оплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оплюл — мин. деят. св. прич. м. р.

оплюл е производна форма на оплюя (мин. деят. св. прич. м. р.).