оплюел

Речник на българския език

1. оплюел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплюел е производна форма на оплюя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оплюел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оплюел е производна форма на оплюя (мин. деят. несв. прич. м. р.).