оплю

Речник на българския език

1. оплю — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оплю е производна форма на оплюя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. оплю — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оплю е производна форма на оплюя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).