оплодил е

Речник на българския език

1. оплодил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплодил е е производна форма на оплодя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оплодил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплодил е е производна форма на оплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).