оплодил
1.
оплодил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
оплодил
е производна форма
на оплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
оплодил —
мин. деят. св. прич. м. р.
оплодил
е производна форма
на оплодя (мин. деят. св. прич. м. р.).