оплитаха

Речник на българския език

1. оплитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оплитаха е производна форма на оплитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оплитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

оплитаха е производна форма на оплитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).